ПРЕТЀНЦИЯ ж. Книж. 1. Обикн. мн. Настоятелно искане, домогване, стремеж или желание за нещо, обикн. за което лицето смята, че има право; аспирация. У приятеля ми .. избухваха частнособственически инстинкти. .. прояви претенции към водата, която протичаше през моето място. Старото ѝ корито било в неговото място. Ив. Остриков, СБ, 5. — Че ти нали пианистка щеше да ставаш? За балерина още не съм чул да имаш претенции. Л. Галина, Л, 22. — Деца твои, отрасли без тебе, .., отгледани и възпитани от чужди хора и после да си с претенции, че са твои! Ив. Вазов, Н, 15. Турция почваше да изявява странната претенция да третира княжеството като една привилегирована област. С. Радев, ССБ I, 319. Неговите претенции са пътят до хижата да бъде асфалтиран, пък и ако може да бъде поразширен. Е, 1981, бр. 1085, 1. Договорът забранява провеждането на .. мероприятия от военен характер [в Антарктида], .. а също и предявяването на териториални претенции. Е. Николов, А, 9. ● В разговорната реч много често се употребяват други форми, .. Става дума за влезна, излезна, слезна. Тези думи не само се срещат в непринуден разговор, но вече упорито започват да се налагат дори и в писмената реч, тоест предявяват претенции да се превърнат в съставка на книжовния език. Вл. Мурдаров, ДДЕС, 93.
2. Обикн. мн. Обикн. с гл. и м а м, н я м а м или с ъ м с предл. с. Изискване към някого, нещо или за нещо. Бедното положение на баща ѝ не пречеше да има силно развита фантазия и големи претенции. Тя не обръщаше внимание на селските ергени и чакаше с нетърпение да се появи богатият избраник. К. Кръстев, К, 17. Моля недей променя причастията: бъдущий, пламтящ на бъдещий, пламтещ: това е .. ненужно. Извини за тие дребнави претенции. Ив. Вазов, НПис., 41. „Желая да си пиша .. с момичета и момчета на моята възраст, а за интересите им нямам претенции.“ Диал., 1990, бр. 6, 15. Хубавите интелигентни жени, които са постигнали много в живота, не могат дълго да приемат факта, че до тях стои един мъж, който се явява само като придатък в семейството. Нормално е една дама с високо образование и добра професия да е с високи претенции към човека, с когото съжителства. СТ, 2003, бр. 15, 5. Нямам претенции към храната — ям всичко. Δ Той нямаше претенция къде да спи — беше му все едно.
3. Обикн. мн. С несъгл. опред. или подч. опред. изр. Стремеж на лице да си припише несвойствени, частично притежавани или изобщо липсващи, несъществуващи у него качества, особености, изразени в определението или подчиненото изречение. Някои нетърпеливи даскалчета, с претенции на артисти, присъединиха своето херувико към песнята на учителките. Ал. Константинов, Съч., 268. Двамата чиновници .. бяха млади хора с претенции на поевропейчени турци. К. Величков, ПССъч. I, 55. Ако в предишните картини Непознатият успяваше да респектира с претенциите си, че е мислител, а не полицейски агент, .., тук той е принуден да слезе от висотата на своята мнима значителност. Ив. Остриков, ППА, 61. Посещавайки салоните на висшето общество, тия млади хора имаха самочувствието на избраника, .. — с наследената си чорбаджийска грандомания, с надутите си претенции за европейска култура. М. Кремен, РЯ, 311. // Основание нещо да бъде смятано, оценено като притежаващо, отличаващо се с някакво качество, с някакво достойнство. Само волските кола — .. — могат свободно да пълзят по тоя път, който има претенцията на шосе. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 113. Книгата е предназначена за широк кръг читатели .. Тя не е в тесния смисъл на думата научна книга и няма претенциите за изчерпателно охарактеризирване на всички етапи. Хр. Одисеев, ТН, 5. Между стотина пиеси .. ще намерите само една горе-долу със сериозни претенции за изкуство. Ал. Балабанов, Худ. С I, 1909, кн. 4, 23. Романът на Д. Немиров се разпада собствено на два „подромана“: любовта на кандидата Младенов, .., с претенция да бъде в контраст с грубостта на общото действие. Л. Стоянов, Р, 1925, бр. 197, 3.
4. Обикн. мн. Обикн. с предл. с или б е з. Високо, понякога неоснователно изградено самомнение, самочувствие, основано върху представата за притежаване на много и ценни качества, черти. — И ето че Христов доведе Анчето на бала. Същински скандал! .. Жените, натруфени и все с претенции, долавяха, че мъжете им тайно я поглеждат. П. Илиев, ЛВ, 182. Той [Върбанов] е просто един дръвник. Не е ли чудно, че Славка се жени за него? Тя, с такива претенции до вчера, непримирима, горда, с желание да се издигне до небето... И току изведнъж се примирява. Елин Пелин, Съч. I, 145. Но и в този тесен кръг на наблюдения той се лута безсмислено, на подобие на г. Васил Шумаков, писател равен нему, ако не по талант, то по ум и претенции. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 266-267. ● Много аранжьори се навъдиха и всичко започнаха да аранжират, .., в консерваторията се учи да аранжира и във всичко влага някакви свои разбирания с високи претенции. Д. Фучеджиев, Р, 319. Сценарият, изграден ясно и без особени претенции, дава сюжет, .. образи, .. благодарна тема, но не дава готов филмов език. НК, 1958, бр. 2, 6. На пръв поглед пред нас е един твърде обективно поставен спектакъл, без някаква „новаторска“ претенция в режисурата. ЛФ, 1958, бр. 10, 3.
5. Юрид. Иск, жалба. Ако пострадавшият от пожар не заяви претенция за обезщетение в продължение на една година от деня на пожара, изгубва си правата. Хр. Даалиев, ТИА, 151.
— От лат. praetentio прeз нeм. Prätention или фр. prétention.