ПРЕТЍЧВАМ, -аш, несв.; претѝчам, -аш, св., непрех. и прех. Изминавам някакво разстояние с тичане. Селото сякаш беше опустяло. Само няколко дечурлига претичаха през пътя и се шмугнаха в училищния двор. Кр. Григоров, ПЧ, 5. Претича на три разкрача улицата .. и се прилепи о църковните порти. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177. Катерина .. час по час претичваше между хола и вестибюла. Д. Вълев, 3, 53. Мяу-у, мяу-уу! .. Като че котки претичват през двора. Ст. Даскалов, БП, 31. Войводата претича полянката и разгърна храстите пред пещерата. О. Василев, Х [еа]. Стигна до общежитието, мина покрай прозореца на надзирателката, без да се обади, изкачи на един дъх стълбището, претича през коридора и се бухна в стаичката. Б. Болгар, Б, 35. От време на време от храст до храст претичваха с призивен зов пъдпъдъци. Г. Русафов, ИТБД, 46. претичвам се, претичам се страд.