ПРЀТОР м. Истор. 1. Висше административно и съдебно длъжностно лице в древния Рим. То [Народното събрание в древния Рим] е гласувало внесени от консулите, преторите и други магистрати предложения за закони, като всяка курия, центурия или триба е имала един глас. ВН, 1962, бр. 3249, 4. Син му, Юний Вибий, обажда баща си, .., че уж бившият претор, Цецилий Корнут, му изпровождал пари, за да изпълни своите възмутителни намерения. Хр. Ботев, Съч. 1950, 55. Патрициите отделили от обязаностите на консулите съдебната власт и учредили за нея длъжността на преторите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 213.
2. Военачалник, пълководец. Римският претор е притежавал най-разнообразни таланти, вън от чисто военните, стратегическите и тактическите. Д. Казасов, ВП, 395. Римскийт претор събрал наскоро войска, нападнал на тях [хората на Спартак] и бил разбит. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 334.
— Лат. praetor.