ПРЕТО̀РИЯ ж. Истор. 1. В древния Рим — място (канцелария, съдилище), където работят преторът и неговите подчинени. Преторията е била седалището на Пилат Понтийски, тогавашния наместник в Юдея, който е бил на служба при римския император. Р. Симеонова, КСС (превод), 41. Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията .. Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? Библ., 1322. Най-настойчив бе Плотиус Фирмус, префект на преторията. Й. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5492, 2.
2. В древния Рим — място във военен лагер, където се опъвала палатката на пълководеца.
3. Военният съвет на пълководец.
4. Във Византия — затвор (Ал. Милев и др., РЧД, 1970).
— От лат. praetorium.