ПРЀТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до претор. Новите обществени отношения .. се развиха в по-обширните и еластични форми на преторското право. .. преторът .. „обсебва фактически законодателните задачи по такъв начин, че да стане класически орган на развитието на римското право". ЮС, 1999, кн. 1 [еа]. Дотам стигала размяната на статута, че всяко домакинство ставало за известно време нещо като република, в която висшите държавни длъжности се изпълнявали от робите и те давали заповеди и налагали законите, сякаш наистина са поели цялото достойнство на консулската, преторската и съдийската длъжност. Цв. Петков, ЗК (превод) [еа]. — Изглежда, че легионите, които Спартак разби при Фунди — промълви иронично кападокиецът, — не са били консулски легиони. — Между една преторска войска и две консулски войски има грамадна разлика! П. Драгоев, С (превод) [еа].