ПРЕТРА̀ЙВАМ, -аш, несв.; претра̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀ях, св., прех. и непрех. Диал. 1. Трая, понасям търпеливо, докрай нещо неприятно; изтрайвам, издържам1, изтърпявам. Манка се ядосваше, че не извика. Щеше да чуе някой и да се притече на помощ. Но същевременно си казваше: „По-добре, че си претраях“. Кр. Григоров, ПЧ, 35. — Той... да стане убиец!... Разбойник ли беше баща му, а? Не можа ли да претрае неговата луда глава? Елин Пелин, Съч. I, 157. Че онзи светъл подвиг, що сияй / в делата му, той всичко ще претрай / на времето по тъмната пътека. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 161.
2. Премълчавам, замълчавам. — От мене ти акъл: да не веруваш много на това, що ти казуват хората, а да мислиш за онова, що не са ти казали, що са претраяли. Ел. Огнянова, НШ, 16. претрайвам се, претрая се страд. Войната свършва се. Велико се претрая — велико почва се. П. П. Славейков, КП ч. III, 296.