ПРЕТРОША̀ВАМ, -аш, несв.; претроша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Троша, строшавам на две, обикн. през средата; пречупвам, счупвам, прекършвам. У моя другар имаше скъпоценен пръстен с брилянти, малко остана да му претрошат пръста, докато го изкарат. К. Величков, ПССъч. I, 43. Опитате ли се да бягате, надалече няма да стигнете — насред път ще ви претрошат краката тия, които са ви поддържали до днес. А. Гуляшки, Л, 149. Тази малка птица, която йе връх този клон, не може да го превие, защото йе по-тежък от нея; а ако ся аз окачех тамо, щех да го претроша, защото съм по-тежка от него. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 67. Рипна Тодор от коня на земя / .., / нави сабля през десно колено, / нави сабля, та сабля претроши. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 113. // Разш. Троша, строшавам, счупвам на части; натрошавам, начупвам. Представях си как ще падна и гъсениците на самоходното оръдие, което трещеше зад мен, ще ме прегазят, бавно ще претрошат костите ми, ще размажат мускулите. П. Славински, ПЩ, 201. „Няма по-социална професия от медицината. Ако искаш да помагаш на отрудените, с медицината можеш да свършиш повече работа, отколкото да ти претрошат кокалите по участъците.“ М. Грубешлиева, ПП, 164. // Остар. Пребивам. След едно препирание, което трая до три часа, Веласкавич де Леон, .., със заплашителни махания извика: „Защо толкова приказки; нека го дигнем с насила или да го претрошим тука!“. П. Кисимов, ОА I (превод), 109. претрошавам се, претроша се страд. На грабителите и на крадците да им ся претрошават краката. П. Р. Славейков, ПИ, 21.
ПРЕТРОША̀ВАМ СЕ несв.; претроша̀ се св., непрех. Строшавам се на две, обикн. през средата; счупвам се, пречупвам се, прекършвам се. Тя [Станка] беше брала тютюн и се връщаше с грамадна бохча на главата. .. Тънкият ѝ кръст се огъваше като да се претроши, а стройните ѝ рамене потреперваха едва забележимо. Г. Караславов, ОХ II, 99. Тогава неочаквано напъна малко по-силно. Опушеното дърво изпращя в ръцете му. Претроши се. Н. Нинов, ЕШО, 18. Аз само я [вратичката] побутнах, а тя тутакси грохна на земята и напречната ѝ дъска се претроши на две. А. Гуляшки, ЗР, 299. Щом стеблата му [на флокса] достигнат 10-12 см, да не ги чакаме да полягат, а да ги гътнем на земята внимателно, за да се не претрошават и да ги забодем по с 1-2 клечки да се задържат легнали. Гр, 1906, бр. 16, 255.