ПРЕТРУ̀ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от претрупвам и от претрупвам се. Хората започват да отбягват неестественото претрупване на трапезите с хранителни продукти. Л. Петров и др., БНК, 22. В последно време претрупването на уличното движение поставя големи изисквания и пред шофьорите. К, 1963, кн. 7, 32.


Източник: Речник на българския език (онлайн)