ПРЕТРЪ̀ПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от претръпвам. Чуждо нещо е... как ще го дадеш? — промълви Лука някак по-свободно. Той вече чувствуваше, че куфарът е изгубен и заедно с това идеше претръпването от удара. Д. Немиров, БЛ, 49. Слановски тичаше напред, .., обхванат от онова чувство, което винаги обхваща човека преди атака, когато ще трябва да бъде в непосредствено съприкосновение със самата смърт: пълно претръпване, .., с единствена мисъл да оживееш. В. Нешков, Н, 153.