ПРЕТРЪ̀ПНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от претръпна като прил. 1. За човек — който е станал безчувствен към лошото, неприятното и под. и не изпитва страх, болка, мъка и др. или е станал равнодушен към нещо конкретно или към всичко. Върху Дима се изсипаха град от куршуми, но ни един не го засегна. Претръпнал, с потъмняло лице, той тичаше насам-натам и викаше: — Господин капитан! К. Петканов, МЗК, 99. Те не я оставиха да излезе и Емилия им разказа всичко за Петко, претръпнала, с чудно спокойствие вече, без да ѝ се навлажняват очите. Ст. Даскалов, СЛ, 521. — Покрай надеждата за оздравяването в съзнанието му взе да се прокрадва и мисълта за умирачката. .. „Все ще има един край“ — казваше си претръпнал той. Г. Караславов, ОХ III, 5. Гневът се беше отлял и Осман говореше пак с хладината, която отличава патилите и вече претръпнали, готовите на всичко хора. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 159. ● Рой неродени словеса ли парят, / претръпнало сърце не свива страх, / догде очите се така разтварят, / като че призрак ражда се пред тях. К. Христов, Мис., 1894, кн. 9, 529. // Рядко. Който изразява примирение с нещо лошо, неприятно или безразличие, равнодушие към всичко. Извади ножа, опря го до гърдите ѝ и леко го натисна. Калина го изгледа с претръпнал поглед, затвори очи и увисна на ръката му. Отдръпна се от нея и тя падна като труп на земята. Али Пехливан я ритна с крак. К. Петканов, Х, 184.
2. Прен. Който се усеща или чува по-слабо; намаляващ, сподавен, приглушен, заглушен. Пред него [Събо] се простираше голяма полянка. По нея лежеха тъмни купчини, като стволи на рязани дървета, а от другия край .. идваха гласове и сякаш глухо, претръпнало охкане. Ст. Загорчинов, ДП, 142. И смръщений Балкан, наситил гнявна мощ, / застана пак сега величествен, спокоен — / и само в далнини там нейде зад усоен / превал се отехти заглъхващий тътнеж, / последно ехо на претръпналий болеж / на великана от подсърдените рани. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 291.
3. Остар. и диал. Изтръпнал. Вече усещаше [княгинята] тялото си претръпнало и наранено от плочата, върху която, както пустинникът в пещерата, щеше да спи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 33. — Всичко ще кажа .. — обещаваше разбойникът .. и се опитваше да се закрепи на отеклите си претръпнали нозе. О. Василев, ЗЗ, 104-106. — Бегало зло през море — продума Кета и добави: — Ухо ми писна, та ме прострели .. Всички се спогледаха като претръпнали, а ищахът им за баниците пропадна, да речеш, като че некой взе нож в ръце, па го пресече! М. Георгиев, Избр. разк., 234. Детето наистина се роди, и то точно на деветия месец, както всички деца. Алекси чакаше претръпнал в кабинета на главния лекар .. Не стана нужда да чака дълго, скоро го извикаха да види бебето. П. Вежинов, БГ, 138-139.