ПРЕТРЪ̀ПНАЛОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние на претръпнал. Чувствах срам в сърцето си и някаква странна претръпналост. Какви ли не глупости извърших снощи! П. Вежинов, ДВ, 40. Предсмъртните им [на мъжете] песни звучаха като мъчителни варианти на любовта към живота. Те заглъхваха като сподавена мъка, като претръпналост, като последна възможност за най-героична проява. Д. Жотев, ПМИ, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)