ПРЕТРЪ̀СКВАМ2, -аш, несв.; претръ̀скам, -аш, св., прех. Диал. Претърсвам. — И ги оставих да тършуват .. Плевнята претръскаха — игла да имаше, щеше да лъсне. В. Караманчев, ЧЗ, 137. Цели два дни се лута Добрито из големия град, дано намери своите. За два дни претръска Филибе наред: катуните по мегдани и улици .. Ходеше до капване, а не намери Стаменини. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 505. Всеки [гъбар] върви и гледа все в краката си, лута се или се щура, пощи опосканото от добитък пасище — а преди добитъка опоскано и от други гъбари .., новите гъбари .. мислят, че са първите, и бързат да претръскат пасищата. Й. Радичков, НС [еа]. — И ти да си, ще им претръскаш джобовете, ще им вземеш париците. Чудомир, Съч. І [еа]. От време на време митничари разгласяват, че са хванали някоя голяма пратка. От време на време и полицаи претръскват търговците на дребно. Сега, 1998, бр. 284 [еа]. претръсквам се, претръскам се страд.