ПРЕТРЪ̀СКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от претръсквам1 и от претръсквам се; претупване.

ПРЕТРЪ̀СКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от претръсквам2 и от претръсквам се; претърсване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)