ПРЕТУ̀ПВАМ, -аш, несв.; прету̀пам, -аш, св., прех. 1. Тупам (в 1 знач.), изтупвам1 (обикн. прибрани и неизползвани в момента) дрехи, завивки и под., за да ги почистя от прах или за да ги предпазя от молци; претръсквам1. Момичето .. наново се загрижило за даровете си. Всичко претупало и една от старите ризи на баба си настрана отделило. О. Василев, ЖБ, 431. // Тупам (в 1 знач.), изтупвам1 наново. Претупай сега килима и върху снега.
2. Прен. Разг. Правя, извършвам, свършвам нещо набързо, небрежно. Те Пинтезовите, са табиетлии хора, не искат да претупат сватбата надве-натри, а искат да дигнат сватба като едновремешните. И. Петров, НЛ, 86. Който е „за“, моля да гласува... — Чакай! Не бързай да претупваш работата! — изгърмя гласът на Горанов. Ст. Марков, ДБ, 117. При това се стараят [ръководителките] да изпълнят и задължения, които някои мъже ръководители могат и да „претупат“. Хр. Домозетов, ОР, 52. Той [попът] претупа набързо седемте венчавки. Д. Фучеджиев, Р, 112. Треньорите .. претупват подготовката на младия боксьор и бързат да го извадят на ринга. Така след първите си срещи много от младите и набързо подготвени състезатели .. се разочароват и напущат .. този спорт. НС, 1955, бр. 92, 1.
3. Диал. Убивам; пребивам, претрепвам, утрепвам, пречуквам. Понеже не можал да реши разпрята удовлетворително нито за една страна, то и двете се сдружили и го претупали на мястото. Ив. Вазов, Съч. ХV, 95.
4. Диал. Преставам да тупам (Н. Геров, РБЯ). претупвам се, претупам се I. Страд. от претупвам. „Вие ли сте, казва, Уралата?“ Извадиха ми този прякор, защото все мен викат, когато има да се претупва нещо набързо, джаста-праста. Сп. Йончев, ШД, 4. В някои .. от упоменатите сесии се претупаха много и много закони, повече даже отколкото бе разумно допустимо. Бълг., 1902, бр. 525, 1. II. Възвр. и взаим. от претупвам в З знач.