ПРЕТЪЛКУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от претълкувам и от претълкувам се. Като стане някое приключение, то не минава без претълкувания. Народът измислил хиляди приказки за воздиганието на Невенка. К. Величков, НС, 45. В тая дълга реч г. Тодоров разви всичката своя виртуозност да изопачава фактите .. и да съчетава ония обстоятелства, които се поддават на претълкувания. Бълг., 1902, бр. 508, 1. Тук правосъдието е празна дума, отредена да покрива користолюбието, измамата или претълкуването на местните [турски] власти. НБ, 1876, бр. 38, 147. Техните [на тълмачите] обязаности са ограничават в устния превод на думите на подсъдимите страни, .., без никое претълкуване или изменение на смисъла им. ДЗОИ I (превод), 219.