ПРЕТЪ̀ПКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от претъпча като прил. За транспортно средство, помещение, съд и под. — който е побрал повече хора или неща, отколкото трябва да побира. По линията препускаха влакове от града, един след друг, претъпкани, с хора по стъпалата, по покривите. К. Константинов, ПНП, 19. Залата беше претъпкана. При входа и по стълбите се натискаше шумна и нетърпелива навалица. Ат. Мандаджиев, ОШ, 43. Всичко имаше в нашето мазе. Жените .. бяха събирали и мъкнали цяло лято, .. ще изкараме зимата с такова претъпкано мазе. К. Калчев, ПИЖ, 93. Бяха стигнали пред вратата на неговото жилище .. и той трябваше да намери ключа из претъпканите си с какво ли не джобове. Л. Дилов, ПБД, 101. Младият чиновник отскочи настрана, спря се пред някакви претъпкани лавици и измъкна една папка. Д. Калфов, Избр. разк., 396.