ПРЕТЪ̀ПКВАМ, -аш, несв.; претъ̀пча, -еш, мин. св. претъ̀пках, св., прех. 1. Натъпквам нещо (съд, помещение и под.) повече, отколкото може или трябва да побира. — Тези дни сме на път! .. Панайотка вързваше денковете, претъпкваше сандъците тъй увлечена и с такова радостно лице, като че отиваше на сватба. Д. Немиров, Б, 201. Лошият вкус на госпожа Спиридонова беше претъпкал вътрешността ѝ [на къщата] с банални и скъпи мебели, купени от чужбина. Д. Димов, Т, 45. Претъпках чантата. Δ Претъпка мазето с буркани. Δ Не претъпквай гардероба.
2. Диал. Стъпквам, смачквам. Един селянин с коса на рамо се отби настрана от пътя, за да не го претъпче каруцата. Й. Йовков, ЖС 1935, 191. Прехвърлих стобора — .. — претъпках бурените на градината; ..; мушнах се в малка портичка. З. Сребров, Избр. разк., 236. Законът си е диво добиче — може да претъпче всичко, ако не си премерил силата му, а може и да ти изнесе непосилно бреме, ако знаеш как да го поведеш между хората. Н. Драгова, КО, 73.
3. Прен. Остар. Унищожавам, смазвам, съсипвам; смачквам, стъпквам. Приходанов Колю доде в село и разказа, че не ги пуснали ахиевските момци да идат до седенките. Докачени от това безчестие, нашите по-големи момци наговориха се да отидат една нощ да им претъпчат седянката. М. Кънчев, В, 118. Беше злосторник, .., и за да претъпче своите соперници, .., правяше безсовестно всяки насилия. Г. Кръстевич, ИБ, 290. претъпквам се, претъпча се страд.
ПРЕТЪ̀ПКВАМ СЕ несв.; претъ̀пча се св., непрех. За транспортно средство, помещение, съд, район и под. — натъпквам се повече, отколкото е предвидено, мога да побера. Въпреки хладния ден в шесторката беше топло и душно — особено след спирката до гарата. На това място двата вагона на трамвая се претъпкаха от хора. Ем. Манов, ДСР, 274. На събранието, което беше свикано само за кооператори, дойдоха много повече некооператори. Голямата училищна стая се претъпка, даже много стоеха вън в коридора. Ст. Даскалов, БМ, 39. Провинцията крее в своите културни почини, обезлюдява се от ценните си хора, а София се претъпква с интелигенция. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 279.