ПРЕТЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; претъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. Скъсвам, правя нещо на две части чрез търкане, триене. Меца въже претърка / и на носа с халката / пак си хвана гората. Ел. Багряна, СбХ, 83.
2. Правя нещо да стане ситно, на прах и под. чрез търкане, триене; претривам. ● Обр. Чуди се баба, мае се, / де да си дедо, бре, дене, / .. / Закарала го на воденица, / дано го камък претърка. СбВСтТ, 1019.
3. Наранявам или повреждам чрез търкане, триене; претривам, протривам, протърквам. Вземахме .. панталони, които не претъркват слабините. Фак., 2002, кн. 1 [еа]. претърквам се, претъркам се страд.
ПРЕТЪ̀РКВАМ СЕ несв.; претъ̀ркам се св., непрех. 1. Претривам се; протърквам се, протривам се.
2. Диал. Отърквам се; отривам се. Когато забележеше, че яденето пред някого от гостите се е привършило, подпираше се тежко на ръце, изправяше се с въздишка и като се претъркваше по гърбовете на насядалите жени, отиваше в кухнята. Г. Караславов, Тат., 30.