ПРЕТЪРКО̀ЛВАМ, -аш, несв.; претърко̀ля̀, претърко̀лѝш, мин. св. претърко̀лѝх, св., прех. Претъркулвам; претъркалям, претъркалвам. Една от каците — най-голямата — се намираше точно под отвора. Ако се качех на нея, съвсем лесно можех да се намеря на тавана .., като претърколих до нея една друга, по-малка каца, аз започнах да се катеря. М. Гръбчева, ВИН, 490-491. Накараха [полицаите] го [мъжа] да се свие така, че коленете му да останат в обръча на вързаните ръце .. После го претърколиха на гръб. Така той представляваше нещо като кълбо. Д. Жотев, ПМИ, 10. Вдигна очи: Ковачът лежеше все така, със залепено о талпите чело .. Претърколи го, надвеси се над него — Ковачът го загледа с внимателно присвити очи. Сякаш още се мереше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 640. Мушнах се под одъра, взех едно чисто бяло яйце из кошничето, претърколих го в ръцете си и ми се видя малко и жалко. Ст. Даскалов, БП, 20. ● Обр. Страшно ми се доиска да видя кои бяха странните чобани, които претърколиха с такава дързост из добралъшките букаци достолепното звание „колега“. Ст. Поптонев, ОБЛ, 41. претърколвам се, претърколя се страд.
ПРЕТЪРКО̀ЛВАМ СЕ несв.; претърко̀ля̀ се св., непрех. Претъркулвам се; претъркалям се, претъркалвам се. Една англичанка .. не употребяваше толкова време за закуска, колкото да събира децата си по дъските; не успее да дигне едното, другото се претърколи. Ал. Константинов, БПр, 33. Заровете .. се претърколиха и застинаха неподвижно. Ст. Сивриев, ПВ, 70. Развъртя го [кола] и с все сила удари кучето през краката. То се претърколи два пъти. Н. Нинов, ЕШО, 89. Ще се опитам да строша оградата .. Дюпон .. заякчи краката си в почвата, после с едно могъщо усилие, .., той събори пръчката и се претърколи на пътя. БД, 1909, бр. 3, 4. Слънцето токо ще го видиш, че се претърколило, и денят фръкнал. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 31. — Какво ти време! — провикна се Бешемлията. — Един саат не се е претърколил, къде бягаш? А. Гуляшки, СВ, 307. Ще се претърколят последните дни от старата година и в дома на моряка ще има празник. С. Северняк, ОНК, 57. ● Обр. Виждах много ясно кръглото лице на луната, която искаше да се претърколи през прозореца право в стаята ми. К. Калчев, ДНГ, 151.