ПРЕТЪРКУ̀ЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от претъркулвам и от претъркулвам се; претъркаляне, претъркалване, претърколване. За да може естествено да продължи плъзгането на отнемащия крак и изтласкването на топката от крака на противника в това клекнало на един крак положение, отнемащият извършва претъркулване в обратна на противника посока. В. Ангелов и др., Ф, 83. Детето е като снежна топка, която рязко увеличава обема си с всяко претъркулване по чистия девствен сняг. К. Топалов, Н [еа].