ПРЕТЪРПЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от претърпявам и от претърпявам се. Приемане на монашеския чин трябва да става след основно изпитание .., първом се упражни в претърпяване на скърби — телесни и душевни. Кл. Рилски, НКДЖ II, 8. „Неблагодарний човече! Толко години ти работих търпеливо и най-после, .., вместо да ма .. оставиш да си умра спокойно, а ти да ма колиш! .. То вече не е за претърпяване! Аз ще бягам от тебе и ще ида в пустата гора!“ Така намисли старият вол и тръгнал да бяга в пустата гора. Нар. прик., БНТв ІХ [еа].