ПРЕУМО̀РА, мн. (рядко) -и, ж. Прекалено голяма умора. Той бе добър физик, познаваше устройството на апарата, но едва дишаше от преумора — повредите бяха тежки и всеки радиотехник би се отказал още при първата проверка. Ст. Волев, МС, 118. Всеки ден след привършването на полската работа, .., Станка и Дочка .. бързаха да поизплетат нещичко, защото вечер затъкваха хурките и предяха до късно, до преумора и задрямване. Г. Караславов, ОХ I, 14-15. Ядосва ме само, че прекалява [Кисимов] с честите преумори, като забравя, че наближава вече седемдесетте. Ив. Димов, АИДЖ, 131. Чрез правилно разпределяне на времето и ритмично редуване на почивката с бодърствуване се избягва преумората .. и се поддържа добър емоционален тонус. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 69. Най-близкото разстояние, на което виждаме предметите без преумора на очите, се нарича разстояние на най-близкото гледане. Физ. VII кл, 1982, 102.