ПРЕУСПЯ̀ВАНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Отгл. същ. от преуспявам. Някой дига чашата си и се провиква: „За здравето на младите съпрузи!“ и младите съпрузи вземат също по една чаша вино, чукат се наред с всички и пият наздравица за собственото си преуспяване в живота. Св. Минков, РТК, 141. — Да не мислиш, че аз ще ида да се завра във фабриката. — Ако не вие, то има други, които желаят преуспяването на вашето предприятие. Д. Кисьов, Щ, 107. Но за всекиго понявга идва миг на угнетение от собствената съдба и дело — дори и в най-бляскавите му преуспявания. Г. Райчев, СбАСЕП, 350. Интелигенцията ни трябва да се пръсне по села и малки градчета и да заработи с вяра, усилие и жертва за тяхното преуспяване. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 278.