ПРЕУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; преу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Рядко. Уча повече, отколкото е необходимо, редно, прекалявам с ученето.
ПРЕУ̀ЧВАМ СЕ несв.; преу̀ча се св., непрех. 1. Рядко. Уча се, научавам повече, отколкото е необходимо, редно, отколкото се полага. Филип бил .., някакъв доморасъл философ; слугите казваха, че бил „се преучил“. Г. Константинов, ПН (превод) [еа]. С техните [на гърците] грижи и старания те [българите] са изучиха и преучиха и надминаха сичките .. народи. Г, 1863, бр. 1, 8.
2. Диал. Уча се отново, повторно (Н. Геров, РБЯ).