ПРЕУ̀ЧВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от преучвам и от преучвам се. Ако ти не си развален човек и похабен от много преучване и от много ходене по света, то тряба да обичаш това, щото е твое, що ти е останало от дяда, от баба. Ил. Блъсков, С, З—4.
