ПРЕФИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; префиня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Префиням; префинвам. Земята, в която живеят, ли ги префинява? А. Цанов, Напр., 1873, кн. 2, 40. префинявам се, префиня се страд. Тоя метал [алуминият] са префинява твърде тежко и ако и да са намира твърде много в природата, е доста скъп. Знан., 1875, бр. 11, 169. Префини го [ума си] чрез онези опити, както ся префинява златото. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 21.
ПРЕФИНЯ̀ВАМ СЕ несв.; префиня̀ се св., непрех. Остар. и диал. Префиням се; префинвам се. Аз винаги следя с удоволствие напредъка му, на нашия поетичен език. Той се изглажда, префинява, обогатява. Ив. Вазов, БП, 25.