ПРЕФУНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; префунѐя, -ѐеш, мин. св. префуня̀х, прич. мин. св. деят. префуня̀л, -а, -о, мн. префунѐли, св., непрех. Диал. Настръхвам, посинявам или побледнявам поради студ, изстиване; нафунявам. Лицето му е префуняло и белият мъх на скулите му е настръхнал. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 16.