ПРЕФЪРЦУ̀НВАМ, -аш, несв.; префърцу̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Неодобр. Правя някого или нещо да е префърцунено. префърцунвам се, префърцуня се страд.

ПРЕФЪРЦУ̀НВАМ СЕ несв.; префърцу̀ня се св., непрех. Разг. Неодобр. Държа се, обличам се, говоря и под. префърцунено. Учителка, преподавателка — все едно, какво ми се префърцунва да се казва преподавателка. Д. Благоева и др., СР, 212. Не се префърцунвай, ами бъди естествена.


Източник: Речник на българския език (онлайн)