ПРЕФЪРЦУ̀НЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Разг. Неодобр. Качество или проява на префърцунен. Майка му [на Валери] се скъса да го моли да се сдобри с втората си баба, но Валери ѝ заяви направо, че я мрази заради нейния смешен център и префърцуненост. Ал. Томов, П, 123. Като присъща на характера му [на Юрек Берек], .. скромност и със самоирония, чужда на всяка жалка префърцуненост, звучи обаче оправданието на творчеството в неговото последно интервю: Тук съм, за да създам малко настроение. Б. Рачева, ЛП [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)