ПРЕФЮФЮ̀КВАМ, -аш, несв.; префюфю̀кам, -аш, св., непрех. Фюфюкам кратко, малко или от време на време. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората. Елин Пелин, Съч. I, 160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)