ПРЕХА̀ПВАМ, -аш, несв.; преха̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. С хапане прекъсвам, разкъсвам нещо; прегризвам. Най-мъчно беше с юздата. Не мога, .., да провра проклетото желязо между зъбите на коня, все ми се струваше, че ще ми прехапе пръста. П. Вежинов, ВР, 161. Старият учител толкова много обичаше облагородените от него дръвчета, че една година продаде единствената коза, .., задето беше прехапала филизите на някаква круша. К. Калчев, ЖП, 239. Когато мечката нападне някое животно, тя му прехапва гърлото. П. Петков, СП, 57. Сграбчил едно котенце. Нъ още не подхвръкнал орелът, майката се хвърлила въз него и го сграбчила .. На часът му прехапала главата. Д. Манчев, БЕ II, 87.
2. Захапвам2, стисвам неволно нещо (обикн. езика, устната, пръста си) със зъбите си и го наранявам. Циганинът падна на седлото си и си прехапа езика, от който взе да тече кръв. Ц. Гинчев, ГК, 316. Той [Кабзата] се изви, прехапа устната си, за да не изреве от болката, и в устата си усети вкус на кръв. А. Гуляшки, СВ, 333. Колата ги друсаше така силно, че Боян на два пъти щеше да прехапе езика си. М. Грубешлиева, ПИУ, 140. // Разш. Захапвам2, стискам нещо (обикн. устната, ръката, мустака, част от косата си) със зъбите си. Старецът гневно прехапа мустак, врътна се нервно на стола, .., и каза: — Да плащаме. Т. Харманджиев, Р, 21. Таша бе прехапала плитка коса и старателно нареждаше накити по главата си. Д. Немиров, Б II, 84. Ния .. прехапа устните си — да не треперят толкова. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. Жена му стоеше .. до вратата. Като го видя, прехапа ръка, за да не извика. Вл. Полянов, СУ [еа]. Момъкът от време на време откъсваше стрък от нивата, прехапваше го и несъзнателно го късаше. Елин Пелин, Съч. IV, 54. прехапвам се, прехапя се страд.
ПРЕХА̀ПВАМ СЕ несв.; преха̀пя се св., непрех. Разг. Захапвам2, стисвам неволно езика или устната си със зъбите си и изпитвам болка. Прехапах се, като дъвчех халвата.
◊ Прехапвам / прехапя език (устни); прехапвам си / прехапя си езика; прехапвам си / прехапя си думите (думата). Разг. 1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение, възторг, учудване от нещо; силно се уплашвам, стресвам, слисвам, смайвам. Само Васката ли може да върши лудории? .. Сега пък аз ще направя такова нещо, че и Васката да си прехапе езика. Сп. Кралевски, ВО, 5. Забеляза [бате Коле], че под дъбчето седи човек, но не го позна .. — .. Хубава сянка си избрал в тая жега. Хайде, ставай да те водя на нивата! Изведнъж погълна думите си, прехапа език. Пред него се повдигна от земята Али Пехливан със зелено от злоба лице и стиснати зъби. К. Петканов, Х, 174-175. Катя влезе. Спря се пред вратата и пребледня. Смрикаров прехапа думите си. Ст. Чилингиров, РК, 229. 2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, което не трябва, или за да не издам някаква тайна. Марин прехапа езика си, за да не каже нещо лошо. Й. Йовков, АМГ, 173. Но все пак... Все пак здравето! — по навик щеше да каже той, но овреме прехапа устни. А. Наковски, МПП, 15. Старата искаше да каже, че друг ден още в тъмно се е запилявал по кафенетата, а днес, когато не ѝ трябваше тук, седи и още за ядене пита .. Но си прехапа думата. Г. Караславов, Тат., 249-250. Прехапвам / прехапя устни (устна, уста, пръст); прехапвам си / прехапя си устните (устната, устата, пръста); прехапвам си / прехапя си долната устна. Разг.; Прехапвам / прехапя джука; прехапвам си / прехапя си долната джука (бърните). Диал. Силно се изненадвам, учудвам или се уплашвам, смущавам от нещо, което никак не съм очаквал. Селото ни се измени от година на година, .. из калта ни извади тоя челяк [даскалът]. Всеки инспектор като дойдеше тука, прехапваше си устните. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 74. Изненадата беше поразителна: през законодателните избори Трудовият блок получи половината от всичките гласове на селото .. Кметът прехапа пръст и пощръкля от злоба. Г. Караславов, СИ, 283.