ПРЕХВА̀ЛВАМ, -аш, несв.; прехва̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Хваля твърде много, прекалено, повече, отколкото е редно, или отколкото някой или нещо заслужава. — Казаха, че си най-големият майстор тука, все вярвам, ще ме натъкмиш! — Щом толкова са ме прехвалили. Й. Вълчев, СКН, 38. Момичетата пък чакаха да видят Катилия .., и да чуят дивния му глас. Малина им го беше прехвалила. М. Кюркчиев, ВВ, 34. — .. Чорапи .., за работа и удоволствие .. — Моля, моля, не ми ги прехвалвайте! Познавам аз вносните стоки. П. Незнакомов, СМ, 56. Как умееше да намери наставникът му път към човешкото сърце; .. — да похвалиш човека, за да се отпусне, да го прехвалиш, за да събудиш у него неподозирана добродетел. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 362-363. Сушата прогонва [Саид] от плодородната Хауранска долина да потърси поминък в Дамаск. Съселянинът му .., му е прехвалил града: „.. там никой не може да умре от глад“. ЛФ, 1958, бр. 50, 4. прехвалвам се, прехваля се страд.
ПРЕХВА̀ЛВАМ СЕ несв.; прехва̀ля се св., непрех. Хваля се твърде много, прекалено, повече, отколкото е редно.