ПРЕХВАЩА̀Ч м. Воен. Авиац. 1. Самолет, който осъществява прехват (в 1 знач.). Така наречените самолети прехващачи .. имат голяма вертикална и хоризонтална скорост и ограничена продължителност на полета. Р. Радулов, ИГ, 76. Като основни радиолокационни станции, на които противната страна на първо време ще създава пречки, са .., станциите за управление на изтребителите прехващачи. НТМ, 1961, кн. 3, 26. На една от пистите стои прехващач, готов да полети. Пилотът е в кабината. НА, 1963, бр. 4617, 4. И двете страни [НАТО и Варшавският договор] поглеждат .. с военните си радари към неканения посетител [НЛО] .. — във въздуха политат тежко въоръжени изтребители прехващачи. Ф, 1990, бр. 1, 5.
2. Летец, който управлява такъв самолет. Нова трудност се изпречи пред прехващача. В гонитбата на „противника“ много минути бяха изгубени, .. горивото намаляваше. Това Андреев не съобрази навреме, улисан в стремежа си да догони целта. НА, 1959, бр. 3426, 3. Най-сетне изтребителят открива желаната светла диря .. Пилотът не я изпуска нито за момент. Трудно се изплъзва от очите на първокласния прехващач веднъж заловената цел .. Летецът увеличава скоростта и догонва „нарушителя“. ОФ, 1963, бр. 6947, 2.