ПРЕХВЪ̀РКАМ, -аш, несв.; прехвърча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. и (рядко) прех. Прехвърчам; прехвърчавам, прехвръквам. Те .. прехвъркаха от дърво на дърво. Й. Радичков, ПВ [еа]. Враните прехвъркаха над дола. Ив. Вазов, Събр. съч. ХV [еа]. Птички прехвъркат и църкат: една носи сламчица, друга перце — види се, че са зели да си вият гнезда. Д. Манчев, БЕ II, 86. Ще има буря — снегът почна да прехвърка. Ст. Ботьов, К (превод), 47. Прехвъркат по цветята пъстрокрили пеперуди. Хр. Ясенов, Събр. пр, 95. прехвъркам се, прехвърча се страд.