ПРЕХВЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; прехвърча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. и (рядко) прех. Прехвърчам; прехвръквам, прехвъркам. В замъгления въздух над тия мъртви полета прехвърчаваха само черните орляци от чавки, размесени с косове. Й. Йовков, Разк. III, 37. прехвърчавам се, прехвърча се страд.