ПРЕХВЪ̀РЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прехвърчам и от прехвърчам се; прехвръкване, прехвърчаване. На сцената се създава пълна суматоха от несвързани звуци, детски игри, прехвърчане на кокошки и чайки. ЛВ, 2007, бр. 32 [еа]. В близко време ни предстоеше колективно прехвърчане на река Дунав, искахме да го прехвърчим всички, да разгледаме румънския град Турну Магурели и още същия ден да се върнеме обратно. Й. Радичков, НВ, 95-96.