ПРЕХЛА̀СНАТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние на прехласнат (в 1 знач.). Тя го изгори с презрителния си поглед и изскокна. Гороломов дълго оста като слисан. От прехласнатост той даже не можеше да прочете визитните картички на двама кореспонденти, които чакаха на вратата му. Ив. Вазов, Съч. ХI, 183-184. Характеризирах поезията на Хр. Ботьова като по същност не народна .. и не такава „безконечна“, каквато в прехласнатост я провъзгласят г. Ст. Заимов и 3. Стоянов. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 315. Когато Войников .. пародира лекомислената прехласнатост на своите герои по „аврупейския тертип“, той более за отритнатата и забравена българщина. ЛФ, 1958, бр. 48, 3. Забележете вий как час по час / Росица поглед на сестрата спира, / с каква прехласнатост се в нея взира. К. Христов, ЧБ, 428.