ПРЀХОДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Съединителен елемент, който свързва два или повече еднотипни компонента (електрически изводи на букси, куплунги, водопроводни тръби и др.) с различен размер, форма и под. За да се свържете към интернет без телефон или наета линия, трябват .., антена, кабели, преходници. Кап., 2004, бр. 21 [еа]. С преходниците .. могат да се създават или да се прекъсват електрически връзки. Comp. B, 2008, бр. 2, 62.