ПРЕХРЍПВАМ, -аш, несв.; прехрѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Пресипвам1 преграквам; охрипвам, одрезгавявам1, осипвам, осипнувам, осиптявам, захрипвам, захрипнувам; пресеквам. Неговата мъка ме сковаваше. — А това... — гласът му прехрипна. Пл, 1969, кн. 6, 14. Кръвта в главата му докара гнева и боляринът така зарева, че прехрипна и от устата му излизаха неясни звуци, та нищо не му се разбираше. А. Дончев, СВС, 124. — Ще ида — започна по едно време Кочо и гласът му бе прехрипнал от дълго мълчание; той се изкашля и отново започна: — Ще ида днеска да видя афиона дали не е станал за резане. Д. Талев, ПК, 104.