ПРЕХРЍПНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от прехрипна като прил. Диал. Пресипнал, прегракнал; охрипнал, одрезгавял, осипнал, захрипнал. — Я сторож! — отвърна важно, с прехрипнал глас момчето и не пое ръката ми. Ст. Даскалов, БП, 164. — Светла заспа — рече момичето. Не можем да я оставим така .. — Никой не мисли да я оставя! — отвърна плахо Зора, прехрипнала от злоба. Л. Дилов, ПБД, 82. — О, богове! — прошепна [жрецът] Крц, защото гласът му беше вече прехрипнал от възмущение. — Какво доживяхме, богове! А. Дончев, ФХ [еа]. Снажният човек се сви — .. след малко зарида. Да, плачеше задавен, с прехрипнал глас. А. Страшимиров, Съч. IV [еа].