ПРЀХУ̀БАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Извънредно, изключително хубав. Владислав носеше само прехубави дрехи и знаеше какво напоследък са променили константинополските знатни в облеклото си. А. Дончев, СВС, 110. Мъжете слязоха .. да се разходят и да разгледат хубавия вир и прехубавата зелена лъка. Ц. Гинчев, ГК, 245. Снагата на тия прехубави богини [грациите] била наметната с .. прозирно платенце, за да може някой да си изчудва за техний тънък крехък кръст. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 28. Тука [на изложението] ся виждаше естественото грозде, по-нататък негова сок в прехубави златни гарафи! Лет., 1874, 234. ● Х у б а в и п р е х у б а в. За усилване. То [момичето] си е хубаво и прехубаво, никакъв кусур си няма. И. Петров, НЛ, 78. — Всичко ти е хубаво и прехубаво, .., само опашката ти е грозна. А. Каралийчев, ПС III, 122.