ПРЀХУ̀БАВО. Нареч. от прехубав. ● Х у б а в о и п р е х у б а в о. За усилване. Видях, че там [в Русия] е хубаво и прехубаво, а не както ни учат да клеветим, че там бил разврат. Г. Караславов, Избр. съч. II, 299.
