ПРЕЦА̀ПВАМ, -аш, несв.; преца̀пам, -аш, св., прех. и непрех. Преминавам, прегазвам бързо, енергично с цапане2 през място, където има малко или плитка вода, кал, киша и др. — Няма къде да се мине. — Ще прецапаме водата. Т. Харманджиев, КЕД, 48. Мина село, прегазя Цибрица, газя реката, не прецапвам. Г. Алексиев, РН, 9. Ленко прецапа плитката баричка, която идеше от тинясалото изворче под воденичната вада. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 182. Той обу някакви шльопи и прецапа из калта. П. Здравков, НД, 84. Дъждът се усилваше .. Николай тичаше по средата на улицата, прескачаше малките локвички, прецапваше през по-големите. П. Проданов, С, 47. Беше валял цял ден пороен дъжд и .. раховската рекичка .. преля и .., заля десния си бряг, .. Раховчани, дето имаха къщурките си струпани оттатък, бързо прецапаха през моста. А. Гуляшки, ДМС, 150. Прецапа той [дядо Цоло] мокрия двор и се скри .. в сламата. О. Василев, УП, 16. // Разш. Разг. Преминавам бързо през голяма или дълбока водна площ, пространство. — Докато нашите дървеняци мъдруваха, руснаците прецапаха Дунава. Д. Кисьов, Щ, 275. Веднъж ли конят на белия цар е прецапвал Дунава насам. П. Тодоров, Събр. пр II, 402. Усетил дебелия край, фюрерът проявил .. съобразителност. Той хвърлил окичената си със свастики униформа .. и с една подводница, прецапал океана. ВН, 1960, бр. 2739, 4. прецапвам се, прецапам се страд.