ПРЕЦЀЖДАМ, -аш, несв.; прецедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Прекарвам течност през цедка и под., за да я очистя от нетечните, твърди и др. примеси, като ги отделя чрез задържане в нея; цедя. В стара .. тенджерка, .., той вареше треви и корени, листа и цветове, прецеждаше ги .. и ги наливаше в малки шишенца. Г. Караславов, СИ, 17. — Да ми сварят липов цвят .. И да не го прецеждат. А. Дончев, ВР, 131. Ще прецедиш билката през един тюлбен. Щом изстине, ще я дадеш на момата да я изпие. Д. Талев, ЖС, 392. Юдеите, за да не станат нечисти, прецеждаха питията си, за да изваждат нещо нечисто, което бе възможно по случай да ся намирва в тях. КТЕМ, 494. — Я .., почакай, .., / стадото да го издоя, / млякото да си прецедя, / .., да го подсиря. Нар. пес., СбВСт, 21. // Обикн. с предл. п р е з и в съчет. със същ. з ъ б и. Пия бавно нещо, като го пропускам през стиснатите си зъби или през недостатъчно отворен процеп между тях. Лукстрезов надигна шишенцето, прецеди през зъби струйка ракия. Г. Алексиев, ДЦ, 126. ● Общинарите, .., смучели дебели цигарлъци и прецеждали шумно през мустаци кафета. П. Мирчев, К, 63. Един от овчарете, .., набутва котелчето, което .. прецежда през кирлявите си мустаки. З. Стоянов, ЗБВ I, 34.
2. За цедка, пречистващо устройство и под. — пропускам течност, за да я пречистя от нетечните, твърди примеси, като ги задържам, отделям. Край пътищата на Делтата, .., се виждат .. всевъзможни .. уреди и съоръжения за риболов: баражи от летвички, .., механични сакове, .., които загребват и прецеждат периодично голямо количество вода. Ал. Гетман, ВС, 80.
3. Прен. Рядко. В съчет. със същ. с в е т л и н а и под. За някаква преграда (прозорец, перде и под.) или процеп — пропускам в малка степен, слабо. Влязоха [войниците] в приемния салон на графа .. Малки решетъчни прозорчета, високо над земята, прецеждаха слаба слънчева светлина и осветяваха в дъното широката камина. Ив. Мартинов, ДТ, 21.
4. Прен. Обикн. с предл. п р е з и в съчет. със същ. з ъ б и. Казвам, изговарям нещо със стиснати зъби, най-често при сдържан яд, гняв, обикн. неразбрано или бавно; процеждам. — Я си свивай устата, да не замахна с кюскията — ядно прецеди през зъби Рашко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 20. Като гледаше намръщено земята, прецеждаше през зъби: „Трябва ми и на мене нещо, Йоргаке“. Й. Йовков, ЖС, 32. — Далече ли е гробът? — Че не е много далече, отче -хе, там е, на другия край! Попът я изгледа изниско и прецеди пак през зъби: — Опустял, та се не видял! Чудомир, Избр. пр, 192. Лучиано се изправи, той е дошел на себе си. — Добре — прецежда той. — Ти обеща, мъдрий! Помни, че обеща! С. Славчев, БФ, 261. Някой остави вратата на отдела отворена — .. — Ама че простак! — прецеди през зъби по адрес на виновника Тричко. В. Сотиров, ЛНП, 35. ● Ванко растеше дребен и слаб .. Бащата от време на време спираше недоверчиво поглед над тихия школник и обърнат към жена си, прецеждаше през мустак: — Да видим какво ще излезе .. Нека учи! Кр. Велков, СБ, 34.
5. Прен. Пропускам бавно да премине някой през някое място, за да мога да го огледам, преценя, проверя. Дойде неделният отпуск .. ротният фелдфебел строи взвода — .., оглеждаше обущата, якичките .. — В бързането да не се промъкне някой неопрятен! На портала няма да се отърве .. Фелдфебелът застана на вратата. Войниците с мъка се промушваха край него. — Докато ни прецедят .. отиде ни отпуската — изпусна се някой. М. Яворски, ХСП, 66-67. На станцията бяха докарани около стотина жандарми с разни ефендита и кетипи, които прецеждаха пътниците през ключова дупка, идели тие откъдето и да е. З. Стоянов, ЗБВ I, 227. // Остар. и диал. Преценявам, премервам, претеглям1. Киров заговори с Коця вече като приятел за — за всичко. И неусетно подведе той работата да сравнява нашенския живот с външния. Така се почна мек спор между бившите учител и ученик. Коце си прецеждаше думите, отбягваше умело възклицанията, но учител и ученик бяха твърде далеч един от друг. А. Страшимиров, А, 96. Игнатиев прецеди добре мозъкът на Турция, нейната могущност. НБ, 1876, бр. 34, 131. Прецеди я лакардията, па после речи я. Послов., СбНУ IV, 236.
6. Прен. С предл. п р е з или с и в съчет. със същ. п о г л е д, о ч и. Проследявам, проучвам най-внимателно някого или нещо. С тези прозрачни очи животното прецеждаше цялата природа, пропускаше я, като оставяше единствено козите и яретата. Й. Радичков, СР, 5. Бъчварина бай Боню Бъкела, / .. / ме прецежда през поглед замъглен: / — „Мигар кой беше тоя младеж?“. Н. Марангозов, ТПС, 90.
7. Прен. Избирам, подбирам подходящия човек или нещо, като го отделям от останалите, неподходящите; пресявам, отсявам, цедя. Комисията прецежда кандидатите. // Служа като филтър за такова избиране, подбиране. Цялата конспиративна сграда на своята организация Левски споява с професионалните революционери .. Тяхното приемане той огражда с такива условия, които основателно ги прецеждат, за да останат най-здравите. Г. Бакалов, Избр. пр, 195. ● Обр. — Какво нещо е времето! — .. — Като филтър прецежда всичко лошо и оставя само хубавите спомени. Д. Кисьов, Щ, 312. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери .. Водители слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате. КТЕМ, 493. прецеждам се, прецедя се страд. Сместта се вари .., след което се оставя да изстине и се прецежда. Л. Петров и др., БНК, 46. След нагласяване на температурата за избиване сметаната се прецежда през сито или марля и се налива в буталката .. за избиване. Н. Димов и др., ТМ, 52. Ако се прецеди колоидална дисперсия даже през най-фината филтърна хартия, преминава цялата дисперсия — течност и твърди частици. Хим. V кл, 1950, 37-38.
ПРЕЦЀЖДАМ СЕ несв.; прецедя̀ се св., непрех. 1. За течност — стичам се, прониквам през нещо постепенно на капки; процеждам се. Както треперех от студ и водата се прецеждаше през еловите клони, та течеше по косата и брадата ми, радвах се, че дишам въздуха на планината. А. Дончев, ВР, 263. Ако под открито небе дъждът мокреше, то и колибите, покрити с букова шума, препятствуваха твърде малко. Разликата беше само тая, че тие са прецеждаха през зелените листи и по̀ на едро падаха върху голите вратове. З. Стоянов, ЗБВ II, 140-141. Чрез мократа гнила водата са не прецежда, следователно на гнилестата почва твърде често са образува застой от вода. Знан., 1875, бр. 11, 169. ● Обр. На българина богатството е в ръцете и краката му. През неговите пръсти земята се прецежда и се превръща на истинско злато. К. Петканов, ЗлЗ, 217. Вярата, която са е прецедила през безчестията, .., ще блесне и възтържествува над полумесецът като Иисус Христос над ада. НБ, 1876, бр. 49, 193.
2. Прен. Постепенно намалявам по продължителност, брой, количество и под. Прецежда се животът ни, скоро ще пресъхне. Всеки ден по една капка — душа не остана. А. Гуляшки, МТС, 270. А бдинци залягат в долината ниско / под форта .. / .. / Но после по двама, по трима, по десет, / подбегнат, прецеждат се, горе отново / в земята се ровка вкопават. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 152.
3. Прен. Обикн. с предл. п р е з. За светлина и под. — прониквам слабо; процеждам се. Веселин наистина лежеше. В стаята беше прохладно, през спуснатите басмени пердета се прецеждаше мека светлина. П. Вежинов, СО, 84. Килията .. — имаше само едно прозорче .. Дневната светлина едва се прецеждаше вътре. Ем. Станев, ВТВ, 28. Те [светлините] се прецеждаха през пукнатините на скалата и мъждукаха с различна сила. М. Марчевски, ТС, 55. Фотина Загорска се стресна насън и седна в леглото с разтуптяно сърце. През прозореца се прецеждаше утринен здрач. В. Геновска, СГ, 466.
4. Прен. За звук, шум — идвам отдалече и се чувам, долавям слабо, леко. Видя облак прах над брястовете отсам реката .. Във въздуха се прецеждаха човешки гласове и волско мучене. Д. Вълев, Ж, 23. Малко преди да затвори предаването, се обадил отдалече женски глас, който едва-едва се прецеждал в ефира. Жената била от Смолян. Тема, 2009, бр. 6 [еа].
5. Прен. За нещо казано, изговорено — чувам се, прозвучавам неразбрано, тихо, обикн. със сдържан яд, гняв или с паузи между думите, защото съм произнесен със стиснати зъби или с усилие. — Дядо Гило намери ли си парите? .. — Ти нали него ден си била в дюкяна му? Найда свива очи, свива устни, а думите ѝ се прецеждат през зъби: — Като съм била, може и аз да съм ги взела. А. Каменова, ХГ, 148. Петър винаги е говорил малко тихо, .., а сега в гласа му се долавяше и колебание, страх, чувствуваше се, че думите се прецеждат една по една, хрипливи и неясни, като че някой го стискаше за гърлото и едва отпускаше пръсти, за да си поеме дъх. М. Смилова, ДСВ, 191.