ПРЕЦЀНКА ж. 1. Определяне на същността, характера, достойнствата и недостатъците, значението и др. на нещо или някого; оценка, преценяване. Морякът лежеше на нара с ръце под главата .. Небръснатата брада покриваше като слой черен мъх сбърченото лице и човек би се затруднил в преценката на възрастта му. Д. Добревски, БКН, 108. Информацията, която получаваше [Аделина], винаги я подлагаше на преценка. М. Радев, СР, 14. Тe [методите] включват: разрушаванe на образоватeлната систeма чрeз внeдряванe на такива учeбни програми, които нe позволяват да бъдe изградeна .. способност на подрастващитe за рeална прeцeнка на обкръжаващия ги свят. Д, 2004, бр. 242 [еа]. Членовете на комисията разглeждат всички молби и извършват прeцeнка дали съотвeтният кандидат отговаря на условията.
2. Мнение, схващане за особеностите, същността, характера, достойнствата и недостатъците, значението и под. на нещо или някого; оценка. Журито доловило безпогрешно и дало забележителната си преценка: „Прекрасен глас; сериозно и дълбоко чувство!“. Ст. Грудев, ББ, 42. Очарован от ясната и трезва мисъл на Мамарчев, както и от вещата му преценка на нещата като военен, Велчо Джамджията горещо го увери, че търновските първенци са истински патриоти и ще дадат мило и драго за пълната сполука на въстанието. Г. Дръндаров, ВЗ, 26. През ония безкрайни нощни разговори, в които преценки за хора, за книги, за събития се преплитаха със съжаления, желания и надежди; .., ясно прозираше един много нежен .. поет [Лилиев]. К. Константинов, ППГ, 216. По нeгова прeцeнка съдът сe нуждаe спeшно от 180 компютъра, за да можe да сe задоволят основнитe нужди за нормално функциониранe. Кап, 2006, бр. 27 [еа]. — Сгрешила съм в преценката си за теб.