ПРЕЦИПИТА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Хим. 1. Утаяване, утайка. Резултатите се отчитат и отбелязват по следния начин: 1) отрицателна реакция .. при липса на преципитация; 2) слабо положителна реакция .. — 1 мм утайка. Л. Томов и др., СВВМ, 46. Създадени бяха серологичните методи (аглутинация, преципитация и фиксация на комплемента), които позволиха сигурната диагностика при сапа. Пр, 1952, кн. 6, 83.
2. Пресичане, съсирване на колоидални разтвори (мляко, яйчен белтък и др.). Серум от заешка кръв, в която са образувани вече антитела, смесен с човешка кръв, предизвиква пресичането ѝ (преципитация). Същият серум от заешка кръв с антитела може да предизвика преципитация и на кръв от маймуни или друг бозайник. Биол. IХ кл, 1981, 27. Допуска се още и възможността да се образува тромб и чрез преципитация на белтъци. Б. Кърджиев, ОПА, 125.
— От лат. praecipitatio ‘сваляне’.