ПРЕЦЪФТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прецъфтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прецъфтя̀л, -а, -о, мн. прецъфтѐли, св., непрех. 1. За цъфнало растение — увяхват цветовете ми и обикн. окапват, падат. Идеше пролет. В дворовете прецъфтяваха кокичета и минзухари. Игликата пукаше своите венчета и жълти цветове на кичури се подаваха между напъпилите градински храсти. П. Стъпов, ЖСН, 92. Горските билки прецъфтяха. Чистите жълтички на първите глухарчета се превърнаха в пуфкави бели кълбенца. П. Бобев, ЗП, 58-59. Цветята са всичките прецъфтели, едно димитровче дето още се белее. А. Каменова, ХГ, 138. Имаше един пчелар, пасеше пчели по ливадите, ама то нали вече прецъфтяха, та пренесе кошерите далече. Й. Радичков, СР, 28. Когато дървото прецъфти, то на него са появляват червени плоди, които твърде приличат и по боята си, и по формата си на вишни. Знан., 1875, бр. 11, 172. Прецъфтя всичко в градина. Китка V, 1886, кн. 14, 54. ● Обр. Трябваше да прецъфтят първите мечти, .., да премине през много разочарования. Ем. Станев, ИК I и II, 340. Иде време, когато жените, като прецъфти хубостта им, не знаят вече какво да правят. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 123. С благодарност и наслада / с полето днес ще се простя — / тук нявга цъфна мойта младост / и тука днеска прецъфтя. Сл. Красински, ЗО, 52. Веч любовта аз знам. Макар и повтор / тя да цъфти — веднъж благоухай. / Тя прецъфтя за мен веднаж. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 66. // За цвят, венче на растение — увяхвам, изсъхвам и обикн. окапвам. Когато то [стъблото на репичките] се развие напълно, на върха му се отваря едро гроздовидно съцветие с многобройни бели, розови или червени цветове. Щом те прецъфтят, от плодниците се развиват дълги шушулки, в които са затворени дребните кафяви семенца на репичката. Н. Боев и др., АРЖ [еа]. Жени, недейте нивга остарява! / Да бъдем като липовия цвят — / макар че още в юли прецъфтява, / години пази своя аромат. Л. Даскалова, Ст, 89. Аз искам .. / последен цвят да прецъфти. Хр. Смирненски, Съч. I, 21.
2. Прен. Обикн. за жена — преминавам младостта си, остарявам. Разликата в годините няма значение — когато, разбира се, мъжът е по-възрастен. Защото жената бързо прецъфтява — като ти роди едно-две деца и годините ще се изравнят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. В тропическите поясе девиците са развиват твърде рано и твърде скоро прецъфтяват, когато мъжете съхраняват своите сили много по-дълго време. Знан., 1875, бр. 22-23, 339. // За част от женското тяло — изгубвам младежкия си вид, остарявам. Младостта ѝ без радост ѝ се мярна, хубавите ѝ румени бузи и гърди прецъфтяха без целувки и без време се покриха с бръчканици. Н. Бончев, ТБ (превод), 11. Твойто лице бяло, Пенке, / ни прецъфтя, ни увехна. Нар. пес., СбВСт, 77.
3. Диал. За растение — преставам да цъфтя. Фитариите ѝ [на баба Гена] пред прозорците от ранна пролет като се зажълтеят с латинка, цяло лято цвете не прецъфтява по тях до късна есен, докато снега засипе димитровчето. П. Тодоров, И I, 74.