ПРЕЧА̀ТКВАМ, -аш, несв.; преча̀ткам, -аш, св. 1. Непрех. Бързо чатвам, изчатквам. Пречаткат щик о щик и хласне се кондак в кондака. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 261.
2. Прен. Прех. и непрех. Разг. Преминавам, яздейки на кон, бързо през някакво пространство или покрай някого, нещо, като се чува отчетливо чаткане. Бяха долетели други конници — .. — двама капитани от гвардията на княза. Първият пречатка моста в кариер, сякаш не видя никого. Г. Стоев, Зав., 100.
3. Прех. Жарг. Разбирам, съобразявам, проумявам, чаткам нещо в отделен конкретен случай; чатвам, прещраквам. Не можа ли да пречаткаш как да постъпиш, какво да отговориш? пречатквам се, пречаткам се страд. от пречатквам в З знач.