ПРЀЧЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Извънредно, изключително честен. Жена е тя пречестна .., / душата си отдала е на Бога. Хр. Радевски, Избр. пр II, 246.
2. Епитет на Господ, Св. Богородица, светия, монах и под. — свят; светѝ, пречист, пресвят, блажѐн. „Иди си в килията, старче пречестни!“ Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 30. Ти, пречестни страдалецо за Христа, Димитре, помоли се усърдно за нас, .., като измолиш милост и прощение за греховете ни. Кл. Иванова и др., ТС [еа]. Длъжен е казаният пречестен Високопреосвещен Преславски митрополит и екзарх на Българска Мизия, възлюбен брат в Св. Дух и съслужител на Наше Смирение г. Антим да замине за отредената му от Бога митрополия и да се заеме с нея сръчно и усърдно като истински неин пастир и архиерей да благославя и освещава християните в нея, да извършва всичките си архиерейски задължения. В. Бонева, БВШ [еа]. Ръце нагоре аз безспир въздигам, / от тебе да получа ум и сила, / .. / о, Троице, пресвята и пречестна, / във радост превърни ти мойта мъка / да почна с мъдрост здрава да описвам / премногото ти чудеса предивни. Кл. Иванова и др., ТС [еа]. // Епитет за част от тялото на Господ, Св. Богородица, светия, монах и под. — свят; пречист, пресвят, блажѐн. Господ Бог благоволи пречестното му [на св. Константин-Кирил Философ] тяло да почива в Рим .. тази пречестна уста се яви като някой серафим, прославяйки Бога .. Облажавам твоите пречестни ръце, чрез които слезе върху моя народ дъждовният облак на богопознанието. Кл. Иванова и др., ТС [еа]. // Епитет за нещо (събитие, предмет и др.), свързано с Господ, Св. Богородица, светия, монах и под. — свят; пречист, пресвят, блажѐн. Много ме възрадва известието, драга Кремено, че си решила да приемеш пречестния монахински сан с .. истинско християнско смирение. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 65. „В лето 1230-то, аз, Иван-Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, издигнах из основи и с живопис украсих .. пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които .., разбих гръцките войски, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри.“ БВ, 2006, кн. 9 [еа]. На него [славянския език] и до днес ся съвършава пречестната божествена служба у повеч от 36 милиона славяни в Росия, България, Сърбия. Ив. Момчилов, ПСЕ, VI. Тая индулгенция, която има за основание сокровищата на пречестните страсти Господа и Бога нашаго Иисуса Христа и благодатта пресветия Деви Богородици, .. има я, .., папата само во властта си. ЦВ, 1861, бр. 39, 1.
3. Разш. Остар. Епитет за много уважаван, почитан човек. Иконата забравих да наредя и кандилото да запаля пред светеца. Какво ще помислят за мене пречестните цареви чеда. Ст. Загорчинов, ДП, 113. Константин Фотинов .. отбелязва, че всички са българи и че са дали много лица, „пречестни и значителни“. Един от тези „пречестни“ граждани на Копривщица .. е и .. даскал хаджи Геро, .. той е .. бил известен със своята строгост и ученост. М. Арнаудов, ЖТИ II [еа]. — Я излезни, юнакова майко, / три слънца са двори огрели — / едно слънце ми е кум пречестни, / друго слънце — млади младоженец, / трето слънце — хубава невеста. Ем. Попдимитров, С [еа]. // Епитет за нещо, свързано с такъв човек. За Копривщица. Почтенейшему .. господину х [хаджи] Геру Добровичу .. Пречестно ваше писмо 4 февралия получих в март м-ц [месец]. Возрадовах ся за вашето добро здравие .. Това писмо беше готово кога получих другото пречестно ваше писмо. АНГ I, 11-12.