ПРЀЧКА ж. 1. Дървена или желязна пръчка, дъсчица, летва и под., обикн. напречна, като елемент на решетка, врата, ограда, прозорец и под. Рада, облегната на пречките на чардака, следеше .. диренето. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 153. От материалите, които останаха, щяха да направят ограда с дъсчени пречки. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 84. Любопитствуваха за орела. Той, той какво прави? — .. Седи си на керемидите .., вързан със синджир за желязната пречка на прозореца на втория кат. Ст. Чилингиров, СБД, 46. Слънцето .. напече курника. Гладните и жадни птици провираха човки между пречките. О. Василев, УП, 39. Трябва да спусна крака и да стъпя на първата пречка на стълбичката. В. Ченков, ЗХ, 16. И фиданките станали дървца, ячки като пречки за одър. СбНУ ХLI, 445.
2. Нещо (обикн. дърво, летва и под.), което препречва, спира движението в някаква посока, преминаването зад него; преграда, бариера. Магазинерът запречи входа с една летва, но една жена отмести пречката и влезе в магазина. // Разш. Диал. Преграда. Помните, че .. водоскокът е падането от високо на една вода, причинено от някоя пречка, която възпира все еднаквото ѝ течене. С. Бобчев, ПОС (превод), 176. Всичко, що е по земята или близо до нея, бива по-топло от всичко, що е горе високо. Па защото едното от другото не е преградено с някоя пречка, то топлината из по-топлите неща по земята излиза нагоре. Лет., 1871, 98. Времената ще да ни обадят / колко трае гнил за пречка плет. П. Р. Славейков, Ост, 1879, бр. 1, 1.
3. Нещо или някой, което (който) пречи на някаква дейност, възпрепятства някого да направи, да осъществи нещо; спънка, препятствие. Още в самото начало срещна пречка: трябваше му едно писмо, а колкото и да го търси, колкото и да обръща папки и книжа, не можа да го намери. Й. Йовков, ЧКГ, 26. — Бай Цветко, чуваш ли се какво говориш? .. Нима първата несполука ще ни спре? Ще я преодолеем, ако се появи и друга пречка, и нея ще я отстраним. Д. Спространов, С, 67. Струваше му се [на Ленко], че .. в решителния момент ще се яви някаква непредвидена пречка, току на излизане някой ще посегне, ще го хване за яката и ще го тикне обратно в мазето. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 332. Когато има непреодолими пречки за съвместен живот, има развод. Б. Болгар, Б, 91. Невероятностите, потайностите и общата условност на повествованието не са били пречка за читателя, за да може той, четейки повестта, да си дава сметка и за реалните условия на живота. Г. Константинов, ПР, 30. — Не съм глупава, много добре разбирам, че аз съм пречката. К. Петканов, ОБ, 144. Главната пречка, която спира духовното развитие на българите, е фанариотското духовенство. Б. Пенев, НБВ, 56. Пречка е на себе си глупеца, / пречка е на другите мъдреца. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 40. Яд го е на тебе / наместникът и той с нескрита радост / напакостил ти би, защото пречка / си в пътя му. Д. Стоевски, ВТ (превод), 36.
4. Диал. Обикн. мн. Две плоски дървета в горната част на рамката на тъкачен стан, които я заклинват; стяга (Н. Геров, РБЯ).
5. Диал. Ключица (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).
6. Остар. и диал. Диаметър (в 1 знач.); пречник. Права чръта, что дели окръжността на две равни половини и допира с двата си края до окръжността, нарича ся пречка. В. Груев, НПГ, 18-19. Има [дървото] височина до 30 аршина; .. клонове ся спускат до земята и правят чадър, който наоколо захваща място до 300 разкрачи; дънерът му в пречката (диаметра) е 9 аршина. Лет., 1871, 107.